По повод мнението и лицемерието на българите към циганската музика въобще, сега ми се ще да постна някои авторски парчета на един румъно-германец, който по подобие на Брегович, популяризира тази музика и вади красотата и на показ.
Не смятам че да харесваш циганска музика е белег на нисш интелект. Само ограничени хора с претенции, могат да плюят една темпераментна култура, с която съжителстваме на Балканите.
За мен, циганската музика има звученето и носи красотата на латино музиката. А защо да ме е срам , че я харесвам, след като ми повдига тонуса и кара душата ми да празнува? Защото някой си ще ми каже, че току що съм слязла от клона? Хайде холан, да върви на майната си!
Какво искате от едни хора, за които живота им е безкраен празник, което се е отразило на музиката им? Може би да бъдем все сериозни и накрая да полудеем, защото прекалено на сериозно сме се взели?!
Пускам любимите ми парчета, от които винаги ми се покачва настроението на мах, и които в никой случай не ме карат да се чувствам проста или нещо малко луда, че ги харесвам.
А скоро ще напиша едно материалче за настоящата българска музика, така както ги виждам нещата, защото някои творци започнаха вече да прекаляват в изявите си и оценките си за чуждия труд. Но да събера още малко злоба...Ще бъда безпощадна този път.
Мога да го слушам по цял ден, без да ми омръзне.
И НАКРАЯ ЕДИН ЛИЧЕН ПОЗДРАВ КЪМ ДРУГАРЯ ЩЕРЕВ, БЪЛГАРСКО МУЗИКАЛНО РАДИО И КОНЦЕРТНА ДИРЕКЦИЯ
Тази сутрин си отрових нервите да отделям незаслужено внимание на едни пиявици, но вроденото ми чувство за справедливост го изискваше.
Сега смятам да се отърся, като публикувам нещо красиво, което ще ми пречисти душата.
Представям ви другият ми любимец от фигурното пързаляне Щефан Ламбиел от Швейцария.
Stéphane Lambiel е роден на 2 април, 1985 в Мартини, Швейцария.Майка му Фернанда първоначално идва от Лисабон, Португалия, и баща му Жак е роден на Isérables малко планинско село в Швейцарските Алпи. Има по-голяма сестра Силвия, и по-малък брат, Кристоф. Lambiel прекарва детството си в дома им в Saxon. Още от 7 годишна възраст започва да се впечатлява от пързалянето като остава толкова очарован от изкуството, че прекарва всяка вечер в гледане на кънки на видео и практикуването на скокове в гаража. Няколко години по-късно той се срещна с Петър Grütter, който става негов треньор, а Саломе Brunner, негов хореограф.
През 1997 г., на Световното по фигурно пързаляне в Лозана, Стефан е официално поканен да извърши представяне, където той впечатлява със свотите способности, не само в качеството му на художествен изпълнител, но също така и като обещаващ конкурент. По това време той е бил шампион новак при швейцарскити мъже. Той спечелва всички национални първенства, осем пъти подред, след което започва да се изявява на международни състезания. Стефан получава образованието си в колежа St-Maurice, където той получава своята "maturité" (края на диплома за средно училище) по биология и химия.
Като международен спортист lambiel излетя на Европейското 2002 по фигурно пързаляне Championships, където той става 4-ти и по този начин добива право да вземе участие в олимпийските игри през 2002 г. в Солт Лейк Сити. През следващите години, въпреки на наранявания на коляното, той развива своя уникален стил и технически умения, като по този начин подобрява конкурентното му резултати. Мотивиран от страстта си към спорта и подкрепа на специален екип, Стефан постигна първата си титла на световен шампион в Москва през 2005 година. След това той спечели сребърен медал на 2006 г. От Олимпийските игри в Торино. Само месец по-късно, той потвърди своето превъзходство, като спечели Световното първенство за втори път. През 2007 г. той постави под въпрос бъдещето му като фигурист, липсващи на Европейското първенство, само за да се върне със спираща дъха програма фламенко, който му печели бронзов медал на Световното първенство в Токио.
На следващия сезон, Стефан, спечели ISU Grand Prix Final за втори път в кариерата си. По-късно той печели сребърен медал на Европейското първенство в Загреб и пети на Световното първенство в Гьотеборг. През лятото, той се премества в Уейн, Ню Джърси, за да работят с Виктор Petrenko и Галина Zmievskaya. Въпреки това, трайната травма, която той претърпяна по време на Световното първенство, му попречи да участва повече в състезания и той обявява оттеглянето си от състезания по фигурно пързаляне през октомври 2008.
След периода на почивка, през който Стефан се концентрира върху физическото си здраве, през юли 2009 г. той обяви желанието си за участие в Зимните олимпийски игри във Ванкувър. Той получава квалификация през септември, като спечели Nebelhorn Trophy в Оберстдорф. Печели и сребърен медал на Европейското първенство през 2010 г. в Талин. В добра форма и пълен с мечти, Стефан се състезава в олимпийски игри за трети път в живота си. Той се бори чудесно до самия край на състезанието, швейцарски шампион завърши четвърти.
Въпреки многото предизвикателства, Стефан никога не е съжалявал за жертвоприношения, свързани с постигане на международен успех. През март 2010 г., Стефан решава да се оттегли от конкурентния свят. Младият мъж с вече забележителна кариера решава да се отдаде на страстта си в света на шоуто и чрез създаването на хореографии за млади таланти.
Това момче е невъзможно да не го гледате със затаен дъх.
Това е най-добрият фигурист на пируетите, като пързалянето му даже не е танц, а поезия.
Всичките ми любимци вече прекратиха състезателна кариера и кого ще гледам вече не знам, при положение, че в България този спорт не е на почит и световните корифеи ги виждаме само на Олимпиада , когато вече са в края на кариерата си. Олимпиадата е връх в кариерата на всеки спортист и обикновено след това приключват.
Мисля си , кога ли в България ще имат възможност за развитие подобни млади хора и как ще се преборят с всеобщата мутренска простотия ...Незнам... Остава ни да се наслаждаваме на световните таланти.
